Дъждът внезапен по лицето ти се стича,
а моята душа в душата ти наднича
и тъй безсмислено събрани двете,
додето превали, ще си държат ръцете,
след туй ще литнат много надалече
и няма никога да се завърнат вече,
защото взеха от света каквото взеха,
но взетото преди нима ще е утеха...