ДИМИ НАД ДЪРВЕТАТА
Дими над дърветата бялата пара, лисицата малките вънка изкара, трепти синевата дълбока, дълбока и шушне в тополите и ясена сока, пчелата грижливо прашеца събира - не ми се умира, не ми се умира... |
Цветенцета пукнаха първите пъпки, вълчицата тръгна по пресните стъпки, улулицата тъжно все вика и вика, все пее високата блатна тръстика, тревата зелена нагоре напира - не ми се умира, не ми се умира... |
![]() |
© Петър Алипиев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.12.1999
Петър Алипиев. Лирика. Варна: LiterNet, 1999
Други публикации:
Петър Алипиев. Лирика. Варна, 1961.