О, детство, минало в игри,
в пързаляне по склона,
аз не прочетох в теб дори
за Худ и Робинзона.

Не чух в дома нито веднъж
за палми и морета,
но крачих бос след всеки дъжд
из селските дерета.

Какво ми трябваше тогаз
да съм щастлив безмерно?
Ръждивата кама у нас
и кучето ми верно;

намерените железца,
подковите, синците,
играещите с мен деца,
на кравите звънците.

Ти беше пълно с красота
о, детство мое бедно,
и колко жалко, че в света
си първо и последно.