Би трябвало да бъде зима,
да пука камък и дърво
и над пространствата да има
саван от сняг. А то какво?

Изгряло едно чудно време,
дошли едни такива дни,
че сипката отново дреме
под слънцето. Над равнини

и над баири шумно слиза
рояк скорци. Във нега спят
до шипката с червена риза
зелени гущери. Пълзят

по топлата земя щастливи
работни бръмбари, безброй
комари и мушици сиви
изпълват сладкия покой

и над полето благодатно,
под чистия и ясен свод
май няма нищо по-приятно
от подарения живот.