Град на покоя с вечно бяло слънце!
Бадемов цвят сега над теб вали
и свети в пясъка ти всяко зрънце.

Пак кораби нанякъде отиват...
По твойте тебеширени скали
очите на моряка отпочиват.

Белеят къщите, баира, кея
и аз се питам изумен кога
от твойта белота ще ослепея?

Откъм морето бризът влажен лъхва,
вълна вълната гони към брега
и кротко пред нозете ти издъхва.