... И пак наново полетяват
божествените звукове,
в магията им се стопяват
предмети, хора, ветрове,
събират се в едно и ето,
спокойно, като тишина,
отиват бавно към небето,
превръщат се във светлина
и светлината с мрака спори,
зове и пее, и лети,
и не със бога - с теб говори,
защото бог - това си ти!
© Петър Алипиев, 1996
© Издателство LiterNet, 23. 12. 1999
=============================