МАМА

web

На една далечна гара
с букет цветя ме чака мама.
В очите й има капка роса
и никой не знае отде е дошла.

Прощавай мамо, ако аз те натъжих,
и че поема не ти посветих.
Но обещавам най-добрата си творба
на теб, мила мамо, да посветя.

 

 

© Константин Стоянов-Окела, 1996
© Издателство LiterNet, 29. 05. 2000
=============================
Публикация в кн. на Константин Стоянов "Време е...", С., 1996.