Константин Стоянов-Окела - Емигрантска мечта

ЕМИГРАНТСКА МЕЧТА

Аз мечтая да се събудя
от вик на гларус,
не на някой райски остров,
а някъде край Бургас.
Да бъда в люлка от корали
и черноморски бриз да ме гали.
Вечер, когато запеят щурци
и небето стане букет от звезди,
ще отида на близкия кей
да послушам бургаските бараби,
как сладко говорят за света,
тъй както аз за моята родина.
Но мен никой не ще ме разбере,
може би само морето, макар
да не зная коя е неговата родина.

Други публикации:
Константин Стоянов. Време е... София, 1996.