ПРЕД ПАДНАЛИТЕ ЗИДОВЕ НА ВСИЧКИ КЪЩИ

web

Не зная накъде при толкова пространство...
Обаче и вселената е от вселени,
и ехото отеква ехо подир ехо,
щом премълчаното казва свойта дума.
Очакването на смъртта отлага края,
но подсъдимата скамейка става вече
скамейка в лунната градина на затвора.
Пратете на затворника в колет и слънце!
Дори и праведникът, в светлина сияещ,
навсякъде, където и да бъде, си е
в изгнание от родния си край и страда
по мойта свобода на върнат в рая ангел!

 

 

© Николай Кънчев, 1999
© сп. Мост, 1999
© Издателство LiterNet, 14. 02. 2000
=============================
Първо издание, електронно.