Не за да скромнича, а за да кажа святата истина, изповядвам, че за съставяне и издаване на тази книга и през ум не ми е минавало. В смисъла на това начинание започнах да се убеждавам, и то с много съпротива, едва след като прочетох предговора на съставителката г-жа Амелия Личева. Върху парчетиите, сбрани в настоящата книга, тя е издигнала свое, ново литературоведско построение, далеч по-качествено от изходния материал. Случаят за лишен път доказва, че важната работа в литературоведските съчинения на един автор всъщност я вършат Другите.

За човек, който е убеден, че литературоведската работа е интелектуално чергарство, издаването на книга означава поне краткотрайно спиране и усядане. С една дума, то не може да му бъде особено приятно. Ако го налегнат такива чувства, нека потърси утеха в стихотворението под красноречивото заглавие “Катунари”. От него ще се убеди, че спирането е не само неизбежно, но може да бъде и красиво:

Край брега на тиха Струма
спря се закъснял керван;
скитниците катунари
ще стануват тука стан.

При спирането в книга по-лесно може да се видят ясните и тъмните, черните и белите полета в нея:

Пламъци се борят в мрака, ­
свет и мрак ­ и в мрака свет ­

По-ясно може да се очертае и обликът на включените в нея статии:

тук изпъква лик разчорлен,
татък дрипав силует

А голямата утеха за автора от стихотворението идва от редовете, написани сякаш за него:

А с усмивка благодушна
гледат старци отстрана

Съставянето, редактирането и издаването на тази книга бе съпроводено с големи трудности. На всички, които се пребориха с тях ­ дълбока благодарност.