Свидният ми приятел Емо Билярски, когото, надявам се, помните от първия брой, щом съзря в него събрани под моста все стари бойни другари, че и братовчеди свои, възкликна:

- Мафия!

Мафия зер. И ние като хората. Няма само другите да си имат литературни мафии, я. А сега да ви обясня по какъв критерий приемаме този път новите членове.

Ами всички са ми фенове. И аз на тях. От камара време при това. Изпозапознахме се наскоро, пък то излезе, че сме приятели от години, защото всеки е признал другия по делата му.

Лъчо го знаех като текстописец на група “Фалш” (със седалище Велико Търново), на която съм бесен фен от години. После излезе, че й се пада и основател, заедно с Митака от Сливен, с когото ще ви запозная друг път.

Явор е ясен. Тоест, онзи от група “Алегро”. На която също съм бесен фен от години. То и от другаде го знаете - онзи от поезията на Боряна в предишния брой, същият е. Инак сме си комшии, живее срещу нас.

Детелина пък живее срещу затвора и няма група. За първи път я чух да пее в едно ателие сред каменни скулптури, като си акомпанираше на детско електрическо пиано с Майкъл Джексън на кутията. И, иска ли питане, станах й бесен фен за години.

На тях - добре дошли в мафията, а на вас - читайте и завидуйте на феновете ми.

А, вече почнахме да получаваме и официални оценки. Тасо, евалла, братче, че утрепа бандата-мисъл. Но за Боряна Терзиева не сте познали, драги ми литературчовци.

А сега млък, че който не мълчи...хм!

Детелина Пангелова
Явор Кирин
Лъчезар Минев