ВЕНЧАВКА
Баирът под стадата се изтяга -
докрай да го напъпли белотата...
Смирено овчият калпак поляга,
похлупил сенчестите мисли на гората.
Баирът бил роден висок - не можел
с брилянт от дъжд да падне на коляно
и челото си облачно да сложи
в полите на здрачената поляна...
Корави бръчки козите пътеки
оставят по скалистите му скули.
На съмване чертите му са меки -
поляната е свян с мъгливо було!
От ниско до високо е далече,
когато в крачки песента се мери...
На славея е тясна тази вечер -
баирът сянката си изкатери.
© Мая Дългъчева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2008
Мая Дългъчева. Женска роля. Варна: LiterNet, 2008.