СИЛА
Децата ни заспиват без бащи.
Телата ни без приказка заспиват.
Вместо сълза, в очите ти лъщи
подобие на мъка - зло и криво.
Ръката ми опипом не търси -
подадената ти ръка не искам.
Познавам жест, стократно по-красив -
да бъдеш просто път, живот и истина.
Не става с думкане върху вратата -
с юмруци в детски сън не се нахлува.
Обръщах другата страна - до святост,
но бузата в гърдите се подува...
Затуй пристигам с пушка. Не от злост -
парче инстинкт за самосъхранение.
Пристанах вест, а си отивам - кост.
Оглозгана докрай - като търпение.
...Дали се смятам силна? Слаб въпрос.
След тебе още мога да погаля.
Обичам малки църкви с дъх на восък,
в невинните очи - елхи да паля...
Не ме пречупвай, казвах ти - висок
е онзи, пред когото падам гола.
От теб знам как се стреля на месо.
Но ще избера самоконтрола.
© Мая Дългъчева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2008
Мая Дългъчева. Женска роля. Варна: LiterNet, 2008.