Върху гърбици от мрак е набола светла грива.
Чуруликане и грак
облакът в единство слива...

И от гърло на грешил се разлиства дума бяла -
който дълго плът е бил,
на душата дава тяло...

После, черна гръд издул, бълва словеса сияйни,
горд, че Бог дори е чул
изкрещяната му тайна...

От възторг, с гръмовен стон, тъмнината се разпуква -
най-красивият закон:
сливане на звук и буква.

Сливане на дъх и дух чак до тишина пастелна...
Облакът е гръм и пух -
строфа от небе неделно.