Не плачи, мое малко зверче!
Оближи си сълзите и бягай!
През комина лениво тече
ослепяла от пирове сряда.

Овъргаляно в думи и мед,
ще ти стигнат ли сили да хукнеш?
Имаш зъби, дръж малко късмет,
следвай тихия плач на капчука!

В този град няма птици и значи
туй над тебе не е небосклон.
Не плачи, само котките плачат...
На дебелите котки - поклон!

Те излапаха птиците. Вярват -
ще им поникнат крила...
Погледни ги - озъбени гарвани,
с изгорели от писък гърла!

Щом продупчи средата на срядата
натежало око на врабче,
от сълзата му пий! После бягай!
Няма клетка без покрив, зверче.