ПРЕРАЖДАНЕ

“Всичко живо е трева.”
                                 Кл. Саймък

Ще спрем космати, луди и настръхнали,
когато сред проклятия и хълцане,
раззинала отровно, жълто гърло,
луната ще завие срещу вълците!

Тревите ще вонят на дим... Отчаяна
свещена песен ще събори хълма,
на който зъзнем голи и разкаяни!
Додето ме целуваш, ще потъваме.

Очите ни ще тлеят в пещерите,
печалния им мрак ще пият дълго...
След десет ери някой ще ги рита
и ще ги мисли за оронен въглен.

Но следващият, свил космата лапа,
ще вдигне въгленче и ще му дъхне!
Ще драска по скалите и ще цапа,
и без да знае ще рисува мъртвите.

Ще очертае теб и мен, луната,
и хълма, върху който те целувам...
И жилавата, вечна, непозната
трева, която ще ни разтълкува.

© Мая Дългъчева, 2000
© Издателство LiterNet, 18. 07. 2001
=============================
Публикация в кн. "Семки от ябълката", Пд.: Книгоиздателска къща "Марица", 2000.