Мая Дългъчева

ПРИТЧА

Градината на Бог. Звездите зреят...
В мъглицата на девствен Млечен път
върви Адам, засукал лунна гръд,
пиян от светлина, и търси Нея.

А Ева плахо в облаците гази,
в нозете й се стеле хладина...
Косите й ухаят на жена
и още не разбира как се мрази.

След миг под ябълката ще се срещнат
и лакомо ще хрупат Оня плод.
И ще заченат цял човешки род,
от който всеки ще се ражда грешник.

Добрият Бог, от мъка побелял,
ще гледа как децата му лудуват
и даже във неделя ще будува,
за да замесва ангели от кал.

Не е виновна ябълката, Боже,
ни любовта, замесила Човек.
Как да летим с товара си нелек -
облякъл си ни в плът и нежна кожа?