Мая Дългъчева - Пасажер

ПАСАЖЕР

web | Стихове

Всеки град почва с някаква гара,
за която си чуждо дете.
Твойте стъпки метачката стара
като сухи листа ще смете...

С плахи крачки ще вкусиш площада
с аромат на сънливи гнезда,
а кафето миг-два ще пресяда,
изорало гореща бразда.

След това ще те люшне градецът,
сплел пътеки в уютен хамак.
Ще узнаеш съня на крадеца,
скочил пътьом в последния влак.

С разтопени нозе ще отмъкнеш
три пейзажа и стих прошумял.
Зад гърба ти момиче ще мръкне
и ще плъзне в пътеките кал.

Разширили зеници, гнездата
ще отронят здрачени перца.
Влаков писък миг-два ще се мята,
впримчил куп непознати лица.

Твойте стъпки метачката стара
като сухи листа ще смете...
Всеки град свършва с някаква гара,
след която си чуждо дете.