* * *

Думи като ласки - толкова въздушни,
а разтапят властно зимата в очите...
И капчуци сладки светло лъкатушат -
отговор на всичко, дето не попита -
като страх безумни,
като свян горещи!
...А пък той ме гали с ласки като думи -
никога не зная казва ли ми нещо...