Мая Дългъчева - Твоята къща

ТВОЯТА КЪЩА

А къщата миришеше на сънища,
на прашни книги и предишен шепот.
Полека в треволяците потъваше,
издъхваше невинно и нелепо
в очакване нетърпеливи стъпки
да звъннат под слънчасалия покрив,
да я пронижат сладостните тръпки
на капки дъжд... И смях да я измокри!
Светулка в шепи - твоето огнище,
по тъмните дувари да мъждука...
И всички паяжини да разнищи
вълшебството, че ти си тука, тука!