Мая Дългъчева

КАП-КАП

Кап-кап - чешмата. Таванът се лющи.
Кап-кап - битието в пробити кофи...
Малкият Мук, с летящи обуща,
гледа как влача пантофи.

Малкият Мук ме дърпа в небето.
Столът забива копита.
От бита до небитието
е една тенджера жито.

Шепа любов, литър страдание,
с две-три сълзи подсоляваш...
Щипка мечти - придават ухание!
Накрая гладен оставаш.

И пак препъваш с очи отворени
адския път към Рая!
Човек си къса звездните корени,
додето на Бог играе.

Едва наболи, крилете пречат -
не влизат в огледалата.
Малкият Мук, смешно човече,
гледа как скубя перата.