Мая Дългъчева

ДУЕЛ

Спокойни, че жените им са верни,
поетите в кръчмето се наливат.
Ни ревност вдън очите ще се мерне,
ни болка, че постелята изстива.

След младата засмяна сервитьорка
насъскват стих и смях, и мъжка песен...
На стадото от думи псето зорко
звънливо лае. Но не лае честно.

Жените на поетите не плачат -
едната на Есенин се усмихва,
а другата, в завивките на здрача,
до Робърт Бърнс изтегната, притихва.

Не зная по-лукава изневяра -
безсмъртен да ти хвърли ръкавица!
Дори да си прескочиш сам дувара,
най-много да съзреш перо от птица.