Мая Дългъчева
Лесна работа - цоп! - една точица,
където трябва, и готово. Особено днес, когато несамоубитият /все още/ български
интелигент работи за едното име. На ползу роду.
Мъчи се, драпа, прави от
нищо нещо и а-ха да му се зарадва, някой му турил точката. Защото живеем
в Страната на чудесата. Тук бързата кучка планина повдига. А на
Алиса й иде да се метне в някой огледален сайт, ама далече, много далече
- там, дето няма чак такива чудесии!
Чудя се, апропо, как ли
би оцелял дядо Вазов в тия времена? Навярно щеше да се събуди някоя сутрин,
да си включи компютъра и да прочете: “Немили-недраги” от Иван./точка/ Вазов.
После какво? Ами ще се тюхка немил-недраг, дордето керванът си върви...
Как накъде? Към Ориента. В цивилизацията законите са други... Както казва
Киплинг:
Който обича да хруска
сладкиш от чужда закуска,
голяма грешка допуска!
/По повод едно животно с дебела кожа, свински очички и лошо визпитание./
Иска ми се тази нашенска приказка да има щастлив завършек - всеки да си получи заслуженото. И вярвам, че ще има. Защото я пишем всички заедно, а ние, приятелите на LiterNet и българската литература, можем да сътворим повече от една точка.
P.S.P. И тъй като утре някоя
точица може да уцели моето или твоето, уважаеми читателю, име, нека бъдем
нащрек към точкописците!
© Мая Дългъчева, 2000
© Издателство LiterNet,
12. 12. 2000
=============================
Първо издание, електронно.