Мая Дългъчева
В Оная гора напролет долетя едно Водно конче.
Обаче малко от обитателите й го бяха виждали.
Май само Елфидата беше сигурна в съществуването му.
А останалите предаваха от ухо на ухо слуха за него.
Едни твърдяха, че е конче като конче - с копита и всичко останало.
Други шушукаха, че има криле.
Трети - че върви по водата.
А някои дори бяха зървали бързото му сияние над Рекичката.
Водното конче не знаеше какво име са му дали.
То просто обичаше да лети.
Обичаше да се разхожда по водата.
И разбираше думите на лилавия Ръмеж.
Един ден го уловиха с мрежа за пеперуди и го накараха да си признае, че е конче като конче. Защото кое нормално конче стъпя по водата и размахва криле? За лилавите думи да не говорим...
А Водното конче се усмихна.
И опита да ги убеди, че и те умеят да летят.
И да танцуват по водата.
И знаят всяка лилава дума. Само трябва да си спомнят...
P.S. Нямам представа как ще завърши тая история в Оная гора. Обаче ако мернеш наоколо бързо сияние, значи всичко вече е наред!
© Мая Дългъчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.10.2020, № 10 (251)
Други публикации:
Мая Дългъчева. Приказки от Оная гора. Пловдив: ИК "Жанет 45", 2012.