Мая Дългъчева - Как яйцата повярваха в чудесата

КАК ЯЙЦАТА ПОВЯРВАХА В ЧУДЕСАТА

Мая Дългъчева

Яйцата в една кошница по цял ден скучаеха - ни игри, нито приказки знаеха.
Затова, с нетърпение, от зарана, чакаха светлинката на екрана.
Тогава се блъскаха да надничат на кошницата през дупките -
аха! - от боричкане да си счупят черупките...

- Хей, братлета, почва приказката за реката - за оная, дето сменя седем цвята!

Притихнаха яйцата и скоро в тишината
се виеха само едни дъъълги въздишки - за ужас на страхливите мишки.

- Ех, ако цопна в тая река, ще изплувам червено отвъд на брега -
като зора и като сърце! - тихо пошепна едно яйчице.

- Аз ще съм синьо - като синчеца!

- Аз пък зелено - като скакалеца!

- Аз като слънчице жълто ще светя!

- Хубава приказка беше, братлета... Само дето чудеса не стават -
ей там, зад стъклото си остават.
Да поспим, че утре рано-рано може да осъмнем във тигана...

На следващата вечер едва дочакаха екранът да засвети
и що да видят - Париж, ревю на модни тоалети:
шапки с перушини, рокли с детелини,
шепот, изумление, радост и вълнение!

- Еееех, ако бяха ме снесли в Париж, досега охохооо - ела и ме виж!
Щях да съм с рокля в моден десен - ах, детелини и бляскав сатен!

- Само дето чудеса не стават - ей там, зад стъклото си остават...

- Шшшт! Тихо, тихо! Я замълчи! Кой споменава яйца на очи?
Да поспим, че утре рано-рано може да осъмнем във тигана...

На следващата вечер едва екранът забърбори
и що да видят - борби с тореадори!
След бика пръхти земята, аленият плащ се мята,
публиката стихва, бди - кой кого ще победи?

- Кой кого ли? Ами то е ясно - онзи, който гледа по-опасно...

- Не, не - онзи, черен като мрака!

- Който е с черупка по-по-яка!

- Кой каквото иска да говори - онзи, на главата с двете шпори!

- Еееех, какъвто съм юнак - да ми падне оня, черен като мрак...

- Само дето чудеса не стават - ей там, зад стъклото си остават.

Така яйцата бъбриха, мечтаха, додето в кошницата си лежаха -
да се цамбуркат във вълните цветни, да се пофръцкат на ревю кокетни,
а после за забава - да се сборят, а после...

- Шшшт! Мишлетата говорят, че някакъв велик ден се задава,
че ни очаква подиум и слава! Обаче тенджерата споменаха
и повече не слушах от уплаха...

Скупчиха се яйчицата и така затракаха с черупките,
че мишлетата се шмугнаха из дупките.

На другата сутрин, щом се събудиха, хем се озъртаха, хем се чудеха -
не бяха вече в кошницата стара, обвиваше ги нежна, топла пара,
навред се рееха мехурчета сияйни и им шептяха рой прозрачни тайни.
Вълни люлееха ги леко, леко и ги отнасяха нанякъде далеко...

А лъскавата тенджера прозвънна със капака, защото знаеше какво ги чака.
Ала понеже знаещият не бърбори, тя тихичко капака си затвори.
В корема й бълбукаше водата и ласкаво приспиваше яйцата...

По някое време се събудиха всички в седем панички с боички.
Първото - като зора червено, второто - от жабче по-зелено!
Синьо, оранжево, жълто, лилаво...

- Леле, братлета! Чудо ли става? Май сме в приказката за реката,
помните ли - дето има седем цвята!

- Аз пък сънувам, или съм в Париж? Не се надувам, само ме виж -
ах, детелини и бляскав сатен - истинско чудо е станало с мен!

От радост вдигнаха такава врява, че хлапетата се накачулиха: какво става?

- Пу, за мен - като зора червено!

- Жълтото за мен!

- За мен зелено!

Чук-чук-тряс! - ехти селцето, смях подскача до небето,
всеки с някого се бори - истински тореадори!
Публиката вика, бди - кой кого ще победи?
Чак мишоците, горките, си запушиха ушите.

Накрая най-големият юнак получи титлата "Борак"
и право да остане цял, поставен на пиедестал!

- Ами това бе приказката за яйцата и как повярваха в чудесата -
с въздишка лъскавата тенджера капака си затвори,
понеже, спомняте си - знаещият не бърбори.