ВАКАНЦИЯ
Пак във шепите се стичат
жълти, сладки капки лято!
Край челата криволичат
весели къдрици вятър...
Топлият асфалт лениво
сивата си длан протяга,
сякаш улицата, жива,
ми нашепва да избягам!
Слагам шарена капела,
шляпам в облаците боса -
не учебници дебели -
златно зрънце слънце нося!
Хей, приятели, елате -
волно, дръзко, шумно ято!
С топли бързеи в телата
блика лято, златно лято!
© Мая Дългъчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.07.2010, № 7 (128)