Вали, вали снежецът чист
и паркът е смълчан.
А кестенът изпраща лист,
разперен като длан.
"Последен ми е - скърца той -
затуй е потъмнял.
Но нека да напомня кой
напролет е цъфтял."
"Дойде писмо! Писмо от юг! -
един врабец кръжи. -
Не вярвате ли? Ето тук -
сред парка си лежи.
От Африка навярно вест -
на бял лист тъмна длан!"
Вали, вали снежецът чист над кестена смълчан...
© Мая Дългъчева, 2002
© Издателство LiterNet,
30. 09. 2002
=============================
Първо издание, електронно.