НИШКА ДО НЕБЕТО

Паячето плаче и тъгува -
паяжинката му все не струва.
Плетката се точи прашна, сива,
като есенно небе мъглива.

Облачето чу го и се свъси,
паячето с шепа дъжд поръси.
Блесна паяжинката му чиста,
цяла в капки - сребърни мъниста!

Паячето се засмя щастливо
и погледна облачето сиво.
После седна и заплете нишка -
тънка като паешка въздишка.

С нея ще се качва до небето -
чак до магазинчето, където
сребърни мъниста се купуват.
Само да узнае колко струват!