Като охлювче се плъзгам вечер
в мекичката пухена завивка.
Там ме чака плюшеният Мечо
с милата си плюшена усмивка.
Двамата шушукаме до късно
и се смеем тихо под юргана.
Щом нощта звезди в небето пръсне,
сенки оживяват по тавана.
Гледай, Мечо, сякаш сме на кино,
но да пазиш тайната голяма -
нашите танцуващи картини
ще избягат, ако влезе мама!
© Мая Дългъчева, 2002
© Издателство LiterNet,
30. 09. 2002
=============================
Първо издание, електронно.