ГЕРДАН ОТ КРАВАЙЧЕ

Едно мъничко глупаво пате
сам-самичко в гората се клати.
"Па-па-па! - с пълно гърло си пее. -
Всяко пате на воля живее!"

Ако буря навън забушува,
като жълта подводница плува!
А пък в жегата как се разхлажда!
И изобщо не страда от жажда!

Едно пате, съвсем доверчиво,
се разхожда и пее щастливо,
а пък Зайко с уши ръкопляска -
тази патешка златна каляска
вози жабче и десет мушици
край дърво със зелени къдрици...

Но внезапно от храстите гъсти
Кума Лиса пристъпва на пръсти
и с гласец най-любезен го спира:

- Мило патенце, както разбирам,
ти изгуби се май в храсталака?
Хайде с мен - мама вече те чака!
Мама Патица вчера ми каза
като свое дете да те пазя!
Имай вяра на леля Лисана -
помня твоята родна поляна.
На послушното пате се пада
и гердан от кравайче в награда!

- Па-па-да! - рече малкото пате.-
С мама Патица щом сте познати...

И аха! - да последва Лисана,
по тревата, от слънце огряна,
се търкулна кълбенце с игли!

Лиса викна:
- Ох, колко боли!

- Ей, мъниче, - показа се Ежко
и погледна към патето тежко -
ти не знаеш ли - с непознати
не говори тук никое пате,
инак зле може да си изпати?
Да си чуло, че тези лисани
сбират патешки пух за юргани?

- Па-па-да! - жално патето рече. -
С непознати аз... Никога вече!

Кой отново с уши ръкопляска
и възторжено птиците стряска?

- Тръгвай с мен да те водя към вкъщи! -
Ежко Бежко наужким се смръщи.

- Аааа, не, не! - викна патето ясно.
- Да вървя с непознат е опасно!

- Браво! Ти поумняло си вече! -
някой плесна с уши отдалече.

Ежко с патето тъй се разсмяха,
че глухарчета три отлетяха!

Тъй, щастлив бе за патето краят.
В клопки повече няма да пада.
Пък дори и да му обещаят
цял гердан от кравайче в награда!