Мая Дългъчева
В Оная гора живееше едно Лисиче, което най-много от всичко искаше да си има Пеперудена панделка. То по цели нощи се въртеше и кроеше планове. По цели дни се промъкваше по поляните и дебнеше. Синя? Или жълта? Или най-добре шарена!
Припкаше Лисичето от сутрин до вечер, размахало мрежа за пеперуди. Ама и пеперудите припкаха. А-ха да улови едната - тя литне. А-ха да захлупи другата - и тя изпърха под носа му!
Накрая Лисичето се запъхтя. И изплези език. И изобщо - ужасно се измори да тича подир пеперуди. Легна и мигом заспа. Понеже направо му пареха очите от кроежи на планове. И спа, и спа, и спа... без ни една пеперудка да прелети през съня му.
Като се събуди, внезапно видя, че небето е синьо! Внезапно разбра, че протягането е сладко! Внезапно чу рекичката, пчелите и врабчетата! И внезапно се зарадва - ей така, заради нищо!
И най-внезапно - кац! - една шарена пеперуда кацна на опашката му.
Лисичето замря от изненада. И не мръдна цели пет минути - да не подплаши панделката!
Обаче пеперудата си стоеше и щастливо размахваше криле - вчера направо се беше отказала да си търси пухкав оранжев килим!
© Мая Дългъчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.10.2020, № 10 (251)
Други публикации:
Мая Дългъчева. Приказки от Оная гора. Пловдив: ИК "Жанет 45", 2012.