Мая Дългъчева
Веднъж сред тръстиките в Оная гора се появи Онова нещо.
Никой не беше виждал такова!
То имаше пера и плуваше като Патенцето, но не беше пате. Беше розово като Прасенцето, но гушата му беше по-голяма!
- А клюнът му, ооо - колкото на десет свраки! - разправяше на всеки срещнат Старата сврака.
На Джудженцето му се окръглиха очите, щом го зърна! И мигом се зарови под листата при Таралежчето. А Таралежчето се сви на бодлива топка и се търкулна към Онова нещо, дето подплаши Джудженцето! Онова нещо едва успя да допляска в Рекичката! Отпусна се то във водата и се остави вълните да го носят накъдето си щат, понеже беше най-омърлушеното нещо на света.
- Колко е смешно!... Колко е странно!... Колко е различно! - чуваше на всеки завой. И му идеше да се удави!
Обаче Рекичката го помилва с кротките си вълни... И като се огледа във водата, тя му се усмихна: "Колко си различен!".
А Патенцето чу усмивката й и си рече: "Може би е забавно да поплуваш с някой, който плува като теб?". И заплуваха заедно.
А Прасенцето ги видя и си рече: "Може би е забавно да се запознаеш с още някой, на когото му тежи гушата?". И се запознаха.
А Старата сврака плесна с криле: "Кой знае какво бъбрене пада с някой, дето има такава огромна човка!". И го заговори.
А Джудженцето попита: "Хей, искаш ли да бъдеш моята розова лодка?". И се настани на гърба му.
А Таралежчето просто се извини.
Тогава Онова нещо видя колко е хубаво в Оная гора!
Пък останалите видяха колко е хубаво сред тях да има и един Розов пеликан!
А Оная гора прихлупи клони - щастлива като сандъче, пълно с най-различни съкровища...
© Мая Дългъчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.10.2020, № 10 (251)
Други публикации:
Мая Дългъчева. Приказки от Оная гора. Пловдив: ИК "Жанет 45", 2012.