Мая Дългъчева
В Оная гора живееше една Дива гъска.
Веднъж Дивата гъска поиска да покаже на своите гъсочета най-красивото нещо в гората - водните лилии. Беше ги видяла, прелитайки над синьото езеро. Но гъсочетата още се учеха да плуват из локвите. А да летят дори не бяха опитвали. Затова ги поведе през шубраците.
Вървяха, вървяха и стигнаха до Стария орех.
- Наблизо ли са водните лилии? - попита го Дивата гъска.
- Неее... - пошушна Стария орех, който виждаше отвисоко.
А гъсочетата учудено погледнаха майка си.
- Мама знае пътя... - кимна тя и продължиха.
Вървяха, вървяха и стигнаха до Рекичката.
- Тук ли са водните лилии? - зарадваха се гъсочетата.
- Неее... - избълбука Рекичката.
А гъсочетата укорно погледнаха майка си.
- Мама знае пътя... - рече тя и ги побутна във водата, за да преплуват на другия бряг.
Вървяха, вървяха и срещнаха Джудженцето.
- Ако търсите водните лилии, объркали сте се - поклати глава то.
- Мамо, ти ни изгуби! - крякнаха гъсочетата.
- Мама знае пътя - усмихна се Дивата гъска и се разплака наум.
Вървяха, вървяха и внезапно в храсталака припламна лисича опашка!
- Нагоре! - изкряка Дивата гъска и перна малките с криле по дупетата.
А гъсочетата изхвърчаха от страх!
Докато описваха първия си кръг над Оная гора, съзряха долу синьото езеро. И в него цъфтеше най-красивото нещо на света!
- Водните лилии... - изохка отмаляла Дивата гъска.
- Мама знае пътя!
© Мая Дългъчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.10.2020, № 10 (251)
Други публикации:
Мая Дългъчева. Приказки от Оная гора. Пловдив: ИК "Жанет 45", 2012.