Мая Дългъчева
В Оная гора живееха две къртичета.
Едното по цял ден копаеше тунели под земята.
И другото по цял ден копаеше тунели под земята.
Веднъж по обед двете се облакътиха в градината и се разбъбриха:
- Как е? - попита Първото Къртиче.
- Страхотно! - отговори Второто Къртиче. - Коренчетата са тъй крехки...
- Нали! Пият дъжд като полудели! - оживи се Първото Къртиче.
- Аха, толкова са сочни! - отвърна Второто Къртиче.
В това време дотърча Великанката и като ги насмете с една лопата - едва успяха да се шмугнат под земята!
Откъде да знае тя, че Първото Къртиче копае водна пързалка за пролетния дъжд?
А Второто Къртиче копае, понеже крехките коренчета са - ммм!
Дори те самите така и не узнаха кой защо копае.
Пък какво остава за една Великанка, която видя в лехата две съвсем еднакви къртичета, които подават муцунки от две съвсем еднакви къртичинки.
Понеже Великанката все не стигаше до Градинарския наръчник на Оная гора, където пише:
Къртиче в градината
1. Отваряй си очите.
2. Не бързай с лопатата.
3. Не гледай отгоре. Научи се да виждаш под земята!
© Мая Дългъчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.10.2020, № 10 (251)
Други публикации:
Мая Дългъчева. Приказки от Оная гора. Пловдив: ИК "Жанет 45", 2012.