* * *
КАКТО в оня сън,
който не се повтори,
отново се шляем из Валенсия.
Градът е утихнал
в сиеста.
Тихо е, сякаш някой
е отчупил част от деня.
Часът не е подходящ
да забият
камбаните
на катедралата.
Затова са застинали в мига
преди да запеят.
Този пасаж от тишина
ще препрочитаме -
чак до салсата на вечерта.
© Мира Душкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.02.2019, № 2 (231)
Други публикации:
Мира Душкова. Ангели и сняг над Монреал. Пловдив: Жанет 45, 2018.