* * *
ИДВА утринта
и хладнитe ѝ пръсти от мъгла
докосват моето сърце.
Беше ли тук да узнаеш тъгите на сърцето,
скрито в няколко обвивки?
Спях в топлото легло на самотата,
ядях от сивата ѝ храна.
Никакъв шум не ме будеше,
само вятърът удряше
опашката си в стъклата...
Късно, късно се събуждам
за живота и за музиката!
© Мира Душкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.02.2019, № 2 (231)
Други публикации:
Мира Душкова. Ангели и сняг над Монреал. Пловдив: Жанет 45, 2018.