зажяднялата за казване душа кому какво защо
замлъкнал извор взор докъдето стига и дъхът
нататък полъх от безкрая точки петънца
по напуканите храмове олтари улици лица
дъхът обратно прибери смали се до прегръдката
божествена
навсякъде е Б о г
сега е само удар ласката му
© Лидия Гълъбова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.04.2011, № 4 (137)