* * *
web

Полека в тишината влизат,
животите си сричат.
ТОЙ вече няма втора риза.
ТЯ - му е ближна.
И двамата са много есенни.
И си го знаят.
Запява тишината песен.
Прескачат края.
Светът безпаметно политва
отвъд земята...
И няма нищичко за питане,
освен сълзата,
която Оня горе скришом
със пръсти бърше -
децата му не си отиват,
а се завръщат.

 

 

© Яна Кременска, 2003
© Издателство LiterNet, 17. 02. 2003
=============================
Първо издание, електронно.