ПЕТЪЧНО
Онези две зверчета във очите ти
дали заспиват нощем уморени?
Притихва уморен денят. Намират се
сто хиляди причини, сто разумности,
сто края, вързани на морски възел.
А ти подреждаш оня смешен пъзел,
на който бъркаш все парчетата...
Редиш, подреждаш се. Нали е петък.
А в събота със чиста риза
душата ти навън ще седне...
Сега е нощ и си ми близък.
Утре в седем
ще стана, ще сваря кафе - домашности.
Ще се мотая по пантофи.
И ще се утешавам - няма страшно,
очите по моретата са мокри.
© Яна Кременска, 2002
© Издателство LiterNet, 05. 06.
2003
=============================
Публикация в: Яна Кременска "Адажио", 2002.