Яна Кременска

LEMURIA

Развалям ли магията или успявам
да омагьосам себе си
наместо къщата,
която ме очаква все пак някъде
и е строена от мълчания на камъни?
Ключалките на всичките мълчания
са смешно уязвими. Кой ми вярва,
че мога да мълча по-упорито
от мравките в съседния мравуняк?
И затова накрая съм учудена,
че хвърляйки на вятъра или по дяволите
написаните си сезонно думи
- оставам с нищичко за губене.
Изобщо не се чувствам победител.
И сигурно, ако не виждах огледалото,
така се бих разплакала, че тишината
ще зашепти отново заклинания
и ще ми върне свободата да не искам
нито трохичка повече излишества,
когато имам толкова от себе си.