КАКВО СТАВА С ГРАДИНАТА ПРЕД КЪЩИ,
КОГАТО ДУШАТА СИ ОТИВА

web

На печал и изобилие дъхти всяка смърт, на неприбран
плод, който се разтапя и мирише, на круша и мушмула...

Гаустин

Напускам това тяло въздъхна душата
напускам домът на това тяло вее
студено през всички прозорци чер
чеветата хлопат дъските гният чер
веите не мирясват плъхове и невестулки
ще съборят тавана кукумявката
е кацнала на комина и чака

...
На другия ден когато се върнат от гробище
проветрят стаята изхвърлят венците загасят
кандилото привържат с тел вратата
прекръстят се и си отидат

Ябълките
ще падат в градината и ще гният
Сливите
ще падат в градината и ще гният
Листата
ще падат в градината и ще гният
Хризантемите
Късните рози
Димитровчето

И което е било то е което
ще гние в градината

Тамянът на плодородието

 

 

© Георги Господинов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.06.2017, № 6 (211)

Други публикации:
Георги Господинов. Писма до Гаустин. Пловдив: ИК "Жанет-45", 2003.