ЖИВКО ДОНЧЕВ. СКУЛПТУРАТА - НЕИЗСЛЕДВАНА ТЕРИТОРИЯ
Елена Владова
Живко
Дончеве роден през 1972 г. Завършил е художествена паралелка в училище
“Любен Каравелов”, а през 1998 г. скулптура във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”
в класа на проф. Величко Минеков. От ранния му творчески период датира любовта
му към словашкия график Албин Бруновски - автор, създал цяла школа и радващ
се на мислещи последователи по целия свят. През периода на ученическите си години
Живко Дончев участва в Биенале на малкия формат в Торонто с графики и получава
покана да посети лично събитието, но по-късно изоставя графиката и се насочва
изцяло към скулптурата. Първата му самостоятелна изложба във Варна е в галерия
“Буларт” през 1998 г., съвместни изяви има и с Веселин Чакъров и Борислав Бончев.
През миналата година той бе гост на сцена “Лице” - ежемесечна среща с млади
автори, организирана от Младежки дом “Орбита”, Варна. Получи и годишната награда
на галерия “Буларт” за млад и перспективен автор. В същата галерия бе и финалната
му самостоятелна изложба за 2000-та г. С тази експозиция, наречена “Анатомия
на тишината”, Живко Дончев потвърди заявката си на автор, за когото не е важен
броят на изявите, а тяхната стойност - лична позиция, достойна за уважение,
особено в днешните времена. От тази учебна година Живко Дончев е и преподавател
по скулптура в Хуманитарната гимназия “К. Преславски”. “Искам учениците ми да
не вървят по моя път, а да имат свои, от които самият аз да се уча. Те са модерни
хора, в някои отношения дори ме надминават. Но аз се старая да ги науча да не
бягат от привидно остарелите и най-човешки неща”, казва Живко Дончев. Авторът
предпочита като материал бронза, а в последно време и месинга, и все повече
съчетанието от различни материали. Работи в областта на скулптурата и плакета.
Досегашният път
на Живко Дончев е преминал през няколко теми, чието присъствие условно би разделило работите му на няколко цикъла. В първия попадат серия биомеханоидни същества (“те изразяват тъмната страна у човека, пътя му към механичното вътрешно същество”). Останалите са лични интерпретации на сюжети и образи от египетската и гръцката митологии (откъдето един от любимите му персонажи е Кентавърът) и Библията. Йов, Блудният син, Добрият пастир, Ангелски град (по Откровението на Йоан) са някои от образите, останали вече в по-предишния етап от работата на автора. Като опорна точка, но не като буквално копиране, там остава и творчеството на Дж. Р. Толкин (“създател на Библията на фентъзи литературата”).
За последната си изложба “Анатомия на тишината”.
Тази експозиция бе опит да разчупя собствените си търсения. В плакета идеята се извежда по възможно най-опростения начин, в него има повече символика, отколкото натурализъм. Целта ми бе да представя съчетание от геометрични фигури, чиято геометрия е разбита, проядена и същевременно е най-древната, защото човек винаги се е стремил към чистите форми. Но никъде във Вселената не съществуват идеални геометрични форми. Опитах се да изобразя статично движение - в някои от работите - на човека към себе си, където той открива след дълго търсене собствената си чистота. За първи път използвах като материал месинга, както и съчетанието му с дърво и камък.
За изкуството.
Изкуството
е много близо до хората, макар и те да не го осъзнават. То е преди всичко чистота
и съвършенство. Изкуството не се ограничава само до определените жанрове, а
е навсякъде във въздуха. Дали човек разбира от изкуство, не се определя от това
дали той е влизал поне веднъж в живота си в галерия. Наскоро гледах един научно-популярен
филм за това как една птица, обитаваща Африка, ухажва женската. Тя й строи свод
и го украсява само в синьо - с мънисто и цвете. Това е доказателство, че всяко
живо същество има усет за красивото и че изкуството е извън нас. Цялото Творение
е изкуство.
За художника.
"Художникът обикновено се занимава с невъзможни неща, защото въображението не може да се ограничи в материала. Формата на изказ се повтаря циклично през вековете. Дори и самите ние сме древни, новото е само във въображението ни.
Често в работата си тръгвам от рисунката, защото тя е предисторията на всичко и може да бъде проект за други работи. Започвайки да работя, винаги мисля какво съм открил за себе си. Моите открития може и да са направени от други, които ще ми бъдат съмишленици и ще разберат моите идеи. А тези, които не биха ме разбрали, ще ме провокират да си отговоря на други въпроси."
Експериментирането с различни материали е основното в бъдещата работа на Живко Дончев. Съчетанието от камък, месинг и дърво ще бъде материалът, от който авторът замисля да направи още една серия плакети (“в тях идеята ще бъде още по-прикрита, няма да има разказ, защото разказът прави произведението на изкуството скучно и го лишава от възможността да задава въпроси”). Такъв цикъл ще е поредица от спирали. Друг негов експеримент ще бъде насочен към възможностите за мобилност на скулптурата, постигната чрез подвижни връзки от въже, вериги и др. (“искам човекът да дава живот на скулптурата, поне и за няколко секунди, докосвайки я с ръка”). Някъде в бъдещето ще оживее серия “мобилни” Идоли на суетата, чиито лица ще са плод на фантазията на автора, серия бронзови лица, в които ще се съчетава човешкото и животинското, както и поредица от скулптури, в които ще се откриват елементи от различните митологии, изведени до елегантна симбиоза.
“Не знам докъде ще стигна със съчетаването на материалите. Иска ми се да посегна и към синтетичните, дори и към пластмасата, придружена с месинг, но само крайната визия ще покаже дали са съчетаеми”, казва Живко Дончев. Важното е, че експериментите тепърва предстоят.
© Елена Владова, 2001
© Издателство LiterNet,
26. 05. 2001
=============================
Публикация във в. Черноморие, 19. 01. 2001.