КОНСТАНТИН ДЕНЕВ.
Свързване/разминаване между природа и цивилизация

Елена Владова

web

Ако трябва да се търси най-прекият подход към работите на Константин Денев, то може би трябва да се тръгне оттам, че художникът отдавна е избягал от шума на града. Това, което публиката вижда, той създава в Малък чифлик, на 9 км. от Велико Търново. Не случайно и по-голямата му част от творбите му, особено през последните години, са от дърво (старопланински бук, черница, орех, дъб). “Всяко дърво има различен цвят и сърцевина, духът му е различен. Ако човек съжителства с едно дърво, то той има възможността да усеща как изтичат сезоните, как се променя природата”, казва Константин Денев.

Скулпторът е роден

през 1954 г. в Стара Загора. Завършил е Художествена гимназия в София, а през 1979 г. - скулптура във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” в класа на проф. Ненко Марков. Оттогава живее и работи във В. Търново, професор е по скулптура в ВТУ. По-важните му самостоятелни изложби в страната са в галерия “Досев” (София, 1992), галерия “Жанет” (Пловдив, 1995), галерия “Райко Алексиев” (София, 1997), галерия “Ирида” (София, 1999), галерия “Спектър” (В. Търново, 1991, 1996 и 1999). Художникът се е представял няколко пъти в Италия (1995, 1996 и 1997). Сред по-важните му награди са на СБХ (1996 и 1998), II награда за скулптура (“Национална изложба, София, 1990), награда на Познанското воеводство (Международно биенале на малката пластика, Познан, Полша, 1988), почетен диплом “Салон на пластичните изкуства” (Решица, Румъния, 1998) и др. Във Варна художникът досега е представян два пъти - в рамките на сборната изложба на галерия “Ирида” - “Светлинни проекции”, гостувала по време на Дните на пластичните изкуства (2000 г.) и самостоятелно в галерия “Буларт”, където изложбата “Свързване” все още може да се види.

Философия на / във материала

Работя с всички класически материали - от хартия, през бронз, метал до дърво. В това отношение не си поставям ограничения, важното е материалът да е близък до теб самия и да го накараш да те изрази, да го “населиш”.

В последно време преобладаващата част от работите ми са от дърво. За мен е безсмислено да работя, особено камъка, в камерни размери. Творбите трябва да имат поне мащаба на размаха на една ръка.

Намесата в материала е много проста. Тя носи силата на жеста, предаден на материала с минимум действие (чрез рязане и цепене) и съвършена простота - без сложност на направата и “високо занаятчийство”. Затова бих нарекъл скулптурата си реалистична. Тя е провокирана от живота около нас и сблъсъка с него. Използвам материала (дървото) в неговата естественост, чрез своите сили и действия аз трябва да пердизвикам силите и енергиите, скрити в него и да ги изведа на повърхността. Стремежът ми е да се изразя лаконично.

За преподавателската си работа

Константин Денев казва, че е непрекъснат диалог, взаимно зареждане с енергия и провокация. “Трябва винаги да бъда на нивото на очакванията. Преподавателската ми работа ме научи, че не е достатъчно само да водиш собствения си вътрешен диалог, а и с хората срещу теб, но в него не трябва да има фалшиви интонации, защото те веднага усещат”, казва авторът.

През 80-те години

в работите на Константин Денев не липсва фигуралността (в скулптури като “Мадона”, “Люлчина песен”, “Майчинство”). “Но фигуралността е ограничение. Ако искаш да се доближиш до универсалните проблеми, трябва да търсиш не изобразителен, а по-синтетичен изказ”, казва скулпторът. Друг момент в неговата работа е поредицата бронзови пластики - “Благовещение”, “Св. Илия”, “Св. Героги”, “Адам и Ева”. Подвеждащи към привидно повърхностни, етнографски търсения, са имената на цикъл негови скулптури, в които всеки би открил връзката с фолклора (“Олтар за езичници”, “Оброк”, “Молитва”, “Носия”, “Ямурлук”). “Търсил съм връзката с традицията като философия - как живеем сега, кои сме, откъде сме тръгнали като дух, а не като форма”, казва Константин Денев. Изчистената пластична форма е характерна за последните творби на автора, представени в галерия “Буларт” в изложбата “Свързване”. Петте голямоформатни пластики (“Източник” I и II, “Извор”, “Пулс”, “Вертикали/хоризонтали”) и двата обекта (създадени от различни видове дървета) носят философията за живота и света на автора и разсъждават върху “отношенията на два компонента: чиста природна материя и цивилизационни подходи към нея. Отношенията природа-цивилизация се експонират в екологичен, социален и екзистенциален смисъл. Върху естествената форма на дървото са наложени силово (чрез цепене и рязане) прости геометрични формули, търсещи постигане на остър, болезнен, пластичен звук”.

Свързване (или разминаване)

Ние не гледаме достатъчно отворено на света и към другите, а слагаме собствените си рамки, за са осмислим по-лесно нещата, без така да обхванем целия мащаб на събитията и случките. Подреждаме ги в измислени конфигурации, за да си създадем комфорт. Така си заравяме все повече главата в пясъка и все по-малко гледаме нагоре. За нашите прадеди до преди 100 години погледът нагоре е бил задължителен. Всяка къща в Арбанаси е минивариант на Вселената, там всичко се опитва да ни съотнесе с природата и широките мащаби.

На мен ми се ще да напомня на зрителите за тези широки мащаби или поне за тяхната липса.

© Елена Владова, 2001
© Издателство LiterNet, 14. 09. 2001
=============================
Публикация във в. Черноморие, 2001.