КАК ИВАНКА ИВАНОВА СЕ ИЗДИГНА В ЙЕРАРХИЯТА

Елена Владова

web | 16 истории на Иванка Иванова

Иванка Иванова беше скромна жена. И тиха. Живееше в мир с околните, не се караше, не псуваше и не обиждаше излишно. Само когато трябва.

Случи се така, че й се наложи да се премести в нов град. По-голям, шумен и пълен с много хора от всички краища на страната.

В новия град Иванка Иванова започна нова работа. С нови хора, сякаш излезли от книгите на американските авторки, се разминаваше по улиците. Жените - с едни крака, с едни очила - делови и студени. И понякога псуваха. А мъжете, ах, мъжете - с едни бради, с едни дълги палта, и задължително псуваха по мобифоните си и от прозорците на колите си.

Мечти замъглиха съзнанието на Иванка Иванова. Един ден възрастна жена, облечена в черни дрехи и забулена в черни кърпи, спря Иванка Иванова на улицата, погледна я право в очите и й каза: “Дъще, от край време се знае, че и сред интелигентите има умни хора. А ти постъпи умно - смени си името, говори с френско “р” и чакай да видиш какво ще стане”.

Иванка Иванова започна да се представя като Ивет и да говори с лежерно френско “р”. Веднага я поканиха на прием, там й предложиха да стане секретарка, купиха й кожено палто, слънчеви очила “Ив-Сен Лоран” и апартамент с изглед към морето.

Сред известно време пак същата жена срещна Иванка Иванова. Погледна я право в очите и й каза: “Видя ли, дъще, че като ме послуша и постъпи умно, се издигна в йерархията”.

Ивет тъкмо щеше да каже с лежерно френско “р” мерси, когато жената изчезна и “мерси”-то увисна тежко във въздуха като изплюто с обидно българско “р” по средата.

© Елена Владова, 2002
© Издателство LiterNet, 27. 05. 2002
=============================
Публикация в кн. на Елена Владова "16 истории на Иванка Иванова", Вн., изд. "Сталкер", 2002.