ИВАН СТРАТИЕВ.
Анахронизмът като осъзната съвременност
Елена Владова
Името
на Иван Стратиев не е непознато за почитателите на изящното изкуство във Варна.
По стечение на интелектуални и съмишленически обстоятелства (които са най-ценните
за творците), художникът, който иначе живее и работи в София, е свързал част
от работата си и с един по-северен от Варна град - Русе. Там живее друг художник
- Иван Иванов-Йоаний (също познат във Варна). Заедно с него Иван Стратиев е
намерил пресечни точки в гледната точка за изкуството, за да преоткрие теорията
(и практиката) на анахронизма като стил. (“Всички са анахронисти, но никой не
иска да си го признае”).
Художникът е завършил графика
във ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий” през 1984 г. в класа на Никола Хаджистанев. Във Варна негови творби са показвани в музей-галерия “Георги Велчев”, художникът е правил самостоятелна изложба в галерия “Кавалет”, както и в галерия “Стил” в “Албена”.
Последните му изяви в страната са в столичната галерия “Аросита” (април, анахронистична изложба), в Бургас (март) и в столичната галерия за еротично изкуство “Галерос” (открита на 17 май), като в последните два салона се представя заедно с още четирима автори, обединили се през 1995 г. в обща група - Николай Янакиев, Георги Динев, Валери Желязков и Атанас Гаджев. Последното представяне на художника в чужбина е през октомври миналата година в Прага, където участва в международен пленер.
Иван Стратиев работи главно в областта на живописта (пейзажи, натюрморти и актова живопис). Има и концептуални изяви - участия в групови акции и хепънинги още преди 10 ноември (Перник, младежка инсталация-пърформанс, Ковачевци, Благоевград), но за тях казва, че не са регистрирани като факти. През септември миналата година авторът участва и в пленер с концептуална насоченост, организиран от Иван Иванов-Йоаний в природен парк Русенски Лом. (“Целта бе да се популяризира природна даденост по съвременен начин”).
Но
за съвременното изкуство у нас художникът счита, че не е описано като хронология
- “навремето никой не разбираше, че се случват такива неща”.
За анахронизма и връзката му с Иван Стратиев се чува за първи път през март 2001 г. Тогава художникът прави изложба в Русе, в която участват още Николай Янакиев и Живко Мутафчиев.
Анахронизмът
за мен е ново осъзнаване в посоките на търсене през последните 2 години. За да си анахронист, трябва да можеш да мислиш самостоятелно, защото той се базира на вече утвърдени ценности в европейското изкуство като стилове, техники, технологии и т.н. Анахронизмът допуска “цитиране” на класически автори, на части от техни творби или на стилове, но в различен контекст, допуска “публикуване” на стари хрумвания от друго име, като се търси нова връзка между различните елементи.
Считам, че анахронизмът е много по-съвременен от видеоарта и инсталациите. Парадоксът при него е, че не се стремиш към нещо никога неправено, а работиш въз основа на любимите си автори и стилове, той е най-парадоксално-модерният стил. Позволява се огромна съчетаемост и именно в нея е оригиналността. Анахронизмът е завръщане към класическото изкуство, но през съзнанието на съвременния художник.
Анахронисти са онези, които се осъзнаят като такива, а те са много малко.
В платната на Иван Стратиев
хармонично
се съчетават реалистичен художествен изказ и елегантни податки към сюрреализма.
“Моите картини са осъзнати като анахронизъм”, казва авторът. В тях познавачите
могат да разпознаят почерка или образи от творбите на Салвадор
Дали, нещо от спецификата на средновековното испанско изкуство, на холандската
школа, на Йероним Бош, на Брьогел и др. “Другото име на анахронизма, или на
това, което правя, е “картинкаджийски конформизъм”. Дължа го на някои изкуствоведи“,
цитира шеговито Иван Стратиев. А форматът при него варира от камерния до големия.
“Всяка идея и сюжет си намират точния формат и техника. Ако има нещо, направено
насила, деформацията се усеща”, казва художникът.
Еротиката е друга постоянна тема в творчеството му. “Тя е основен двигател в работата на художника и е смешно да се твърди, че се базираш на абстрактни понятия”. След което Иван Стратиев може дълго да говори за случаите, в които “чувството в една картина се равнява на битова еротика”.
За изкуството
В изкуството нещата не са прости и често зрителят бива измамен от художника. Има много картини и галерии, но не навсякъде има истинско изкуство. То се познава още с първото виждане. Хората много често скриват сантименталността си и се притесняват да показват чувствителността си. Считат, че ако се държиш агресивно, си по-успяващ. Животът ни дотолкова е загрубял, че може да не усетим лиричното. Най-голямото удоволствие в изкуството е движението в дълбочина, гледайки, да откриеш втори и трети план в една картина. Понякога зрителят може да открие дори много повече неща от самия художник. Изкуство има там, където нещата не свършват с плоскостта на платното.
Дълги години се притеснявах да казвам, че съм художник. Но с времето разбираш, че си такъв, след като хората те възприемат така. Художеството е след това.
© Елена Владова, 2001
© Издателство LiterNet,
12. 11. 2001
=============================
Публикация във в. Черноморие, 2001.