ТОЛКИН И ДУХЪТ НА БЪДЕЩЕТО ВИТАЯТ В ТВОРЧЕСТВОТО НА ДИМО МИЛАНОВ

Елена Владова

web

“Вярвам, че човек далеч не е достигнал до предела на познанието. Има още светове, населени с други същества. Вярвам, че някога човек ще развие нови, а може би забравени свои възможности. Че ще пътува с духа, а не с тялото си. В това бъдеще неминуемо ще участва и машината. Искам зрителят да се замисли над всичко това”.

Димо Миланов

е роден през 1967 г. във Варна. През 1986 г. завършва изобразително изкуство в Художествената гимназия в Казанлък. Работи в областта на графиката, рисунката, графичния дизайн и илюстрацията. Илюстрирал е поезия, проза и детски книжки. Сред авторите, които са предпочитали словото им да стои редом до неговите рисунки, са Пенка Владимирова, Христина Гутева и Веселин Маринов.

Две са самостоятелните изложби на Димо Миланов във Варна. Първата е още през 1996 г. в Художествената галерия (графика и рисунка). Тази година художникът бе представен в галерия “Буларт”. Димо Миланов е представян в редица общи експозиции в музей-галерия “Георги Велчев”, на чийто фонд е един от дарителите. През 1998 г. е включен в кураторската изложба на уредника Румен Серафимов “Новият символизъм”.

В периода 1997-2000 г. художникът участва в редица национални и международни графични форуми и общи изложби - варненското Биенале на графиката (1997 г.), II Триенале на графиката (София, 1998 г.), сборна международна експозиция “Графика малък формат и екслибрис” (галерия “Навиларт”, Варна, 1997 г.), пътуваща изложба “Съвременна българска графика” (галерия “Буларт”, 1997 г.). Негови творби са участвали в международна изложба в Канагава, Япония (1997 г.), в Биеналето на графиката в Оренсе, Испания (1998 г.), в представителната експозиция “Млади български художници”, представена за първи път в Дом “Витгенщайн” във Виена и пътуваща и досега из различни градове в Австрия, в международна изложба в Лондон (1999 г.).

Творби на художника могат да се намерят във варненските галерии “Буларт” и “Дива”, в музей-галерия “Георги Велчев” и в столичната галерия “Гая”.

На 26 ноември в църквата “Св. Атанасий” ще се открие обща експозиция от творби на 12 художници от Варна, сред които е и Димо Миланов. Проектът се нарича “2000 години от рождението на Христос”. Следващата година художникът ще се представи и със самостоятелна изложба в музей-галерия “Георги Велчев”.

Авторът за себе си

Никога не съм се колебал в професионалния си избор. Сред колегите си харесвам Стоимен Стоилов, Милко Божков, от по-младите Юлиан Йорданов, от чуждите - Албин Бруновски. Винаги съм се пазил от създаването на кумири, защото неминуемо идва стремежът към уеднаквяване с тях.

Българската графична школа се е доказала навсякъде по света. Ако в нея трябва да се обособяват някакви поколения, то младите, сред които съм и аз, продължават традициите й, но обогатявайки я със своите виждания. Предпочитаната ми графична техника е съчетание от офорт и акватинта.

Винаги си давам възможност за импровизация - често до последния момент не знам какво ще излезе на платното. Може би и заради това съм така изкушен от музиката.

Музиката заема специално място

в живота на Димо Миланов. Сред любимите си музиканти нарежда на първо място Ян Гарбарек. Музиката присъства и в графиките му - като настроение или като материализиран образ. Фрагменти или измислени от него музикални инструменти често са част от средата, в която е поставен основният персонаж. Музиката присъства изцяло в графичния му цикъл “Мелодия за пеещи камъни”.

Димо Миланов е бил китарист в група “Антисапиенс”, за която е писал авторски композиции. Групата има един издаден албум.  На сцената си е партнирал с Хари Саркисян, Виолин Станкович и Дарин Сотиров. Сега Димо Миланов е бас китарист в групата “Хонолулу Джо”, която ще възобнови изявите си. Новите мелодии - като звук и цвят, тепърва предстоят.

Магическият свят на Джон Толкин

витае в най-съкровените дълбини на творчеството на художника. Персонажите му, отвеждащи и към северните митологии, населени със странни, често страховити същества, са особена симбиоза от чисто човешки или животински черти и форми, присъщи за машината. Оракули, идоли, машиноиди или хуманоиди - независимо как ще се нарекат, образите в графиките на Димо Миланов винаги са на преден план, а около тях е създадена до най-малкия детайл средата, която би им подхождала най-добре. Всяко от още некръстените от художника същества, си има свое лице и характер, а машинното и човешкото са равнопоставени в съзнателно търсената мистична хармония между тях.

За бъдещата изложба

В изложбата, която подготвям, ще могат да се видят по-нетипични за мен творби - голямоформатни и с цветен рисунък (акварел и пастел). По-голямата част от графиките ще представляват увеличени елементи - от машина или жива материя. Добре е художникът да сменя техниките, с които работи, за да не се стига до изчерпване на темите и рисунъка. Мисля, че все още не откривам нова страница в творчеството си, но явно е дошло времето за промяна. Плодът е узрял и аз само трябва да протегна ръка и да го скъсам.

Румен Серафимов за творчеството на Димо Миланов

"Виртуозната линия на безпогрешен рисувач, сложните и богати на пространствени планове композиции, прецизното вглеждане в миниатюрните детайли и овладяното изграждане на една пренаситена с образи и знаци графична структура показват ясно художническия дар на Димо Миланов. Неговото артистично мислене и изразяване се приобщават към един силен линеарен стил и символистична образност, които имат велика традиция в изкуството - от Албрехт Дюрер и Матиас Грюневалд до Албин Бруновски и Хосе Ернандес."

© Елена Владова, 2000
© Издателство LiterNet, 02. 03. 2001
=============================
Публикация във в. Черноморие, 27.  10. 2000.