ВЪЛЧА ПАМЕТ
1.
В забравяния вълчи вой живея
О господи
защо допусна да повярваме
че в началото бе вярност страх покорство
Кому да се помоли единакът
На пушката
или на самотата
2.
Живеем в глутница
Узаконената взаимност
ни кара всеки миг да душим кожата на ближния
В чия еднаквост ще побие стон съмнението
Кой ще презре глада капаните сачмите
и челюстите ни
които не търпят различния
Отново ще дъхти на кръв просторът
и в пролетния сняг ще никнат кости
3.
Не за този който дебне е еленът
Не за щърбавия
който лази из степта
в чийто корем гладът се учи на моряшки възли
Еленът с жежка кръв
с месо димящо
е само център
на една окръжност
която бавно
много бавно се стеснява
в която никой не е сетен или пръв
4.
Студена бяла светлина
Пробягва тръпка
по кожата на оскрежените дървета
и остър сняг проскърцва като смърт
под стъпките на оскотелите ни сенки
Свирепа бяла светлина
Избухва в мозъка
и в гърлото напрегнато се плисва
и между черните оголени венци
на бяла лудост и мастилен страх се цепи
все още тук сме
мащехо вселена
© Едвин Сугарев, 1989
© Издателство LiterNet,
12. 03. 2004
=============================
Други публикации: Едвин Сугарев "Вълча памет", С.,
1989.