САЛИЕРИ
Клечи във всички нас
на дъното стаен.
Клечи,
облечен с дрипа или мантия.
Полубезумен,
шепне си сред мрака,
в притулената нощ на подсъзнанието.
Но иде ден и влиза в мисълта ти.
На маса сяда с теб. Говори. Дебне.
Говори за изкуство
и за гении
а стиска в свитата си длан
арсеник.
И ето чашата пред теб - ще я изпиеш ли?
Познаваш ги - и него
и отровата.
Познаваш завистта, познаваш злобата,
и своя лик познаваш
в Салиери.
Ще пиеш ли съдбовната наздравица?
Спасен ще си,
ако откажеш - знаеш го.
Спасен?
Тогава лисвай чашата на пода
и в мрак живей,
защото ти си
Салиери!
© Едвин Сугарев, 1989
© Издателство LiterNet,
12. 03. 2004
=============================
Други публикации: Едвин Сугарев "Вълча памет", С.,
1989.