ОСТРОВЪТ
Аз плувах с лодка покрай теб веднъж,
водата бе оловносива, мазна,
сред тинята стърчаха мъртви храсти
подобно на въздигнати ръце,
над тях кръжаха достолепни гарвани,
навярно с благородно потекло -
предците им тук с "Nevermore" са приковавали
душите на затворниците сиви.
Видях ги, острове на болката, блуждаеха -
хрипливи сенки върху мъртвата вода,
видях ги как се ровеха в боклуците
и търсеха картофени обелки,
видях ги - маршируваха, залитайки,
в кръга на твоя малък, частен ад,
върху бетон, замесен с кръв, бетон армиран
с кости на прегърнали се скелети.
Рибари ми разправяха, че сомове
тлъстеели тъдява в тия дни,
че често нощем изстрели се впивали
в плътта на тишината маларична,
че там отсреща са блата, а никой тук
не приютявал тези бегълци,
които в химеричния си порив
и тъй и тъй са търсили смъртта си.
Как можем да изтрием този остров,
от тинята му как да съблечем
предишните си истини, които
прекрачваха го с маршове победни?
Как да вървим напред, щом премълчаното
притегля ни към тъмните блата
и впиват се в душите ни пиявици -
прехапани от мъката прехапани езици...
Ела ти, гарване, ела, мой черни братко,
та дружно да заграчим "Nevermore",
да чуят и писачите на доноси,
и тези, дето парафираха съдбите,
да чуят всички, дето вечно ръкопляскат
със своя страх затъкнали уши,
и всичките, които днес се правят,
че тоя остров не е съществувал.
© Едвин Сугарев, 1988
© Издателство LiterNet,
12. 03. 2004
=============================
Други публикации: Едвин Сугарев "Лоши сънища", С.,
1988.