НЕБЕ
Небето е невъзможно
Небето е черупка от мъртва костенурка
Там птици кръжат и се блъскат
и сребърни скелети падат
Небето е глътката въздух
вдишан
но не и издишан
С дъх на барут е небето
С дъх на напалм и на леш
Дъжд
Цяла вечност от дъжд
Небето е море и се стоварва
и ние няма да останем без вълни
без вълни които ни помитат
и без урагани да вилнеят в нас
Сляп съм
Никога няма да видя небето
Птиците са изгонени
Въздухът е издънен
Вакуумът ни съсича
Ние нямаме вече небе
Въздухът е изпълнен с пера на оскубани ангели
Ние нямаме вече небе
Сега там вали дъжд от горещи восъчни капки
и Икар се стоварва
през тях
Няма небе небето е сянка
Небето е сянка на нищото
което е в нас
Небето е вселената
изсмукана от тази свръхматерия
наречена от някого душа
Вече няма небе а небето е в нас
Вижте тези небесни пияници
Те пият небе
Вижте тези които ни мразят
Те повръщат небе
Вече няма небе небето е земя
Облаците са архипелази обсипани са с палми
Висят надолу дървесата и ние падаме под тях
без дори да се докоснем
в бездънното безнебие
Но не
Може би все пак не
Може би убитото изпитото повърнато небе
виси над нас
син нежен парашут
и опашатите звезди полепват по неговия купол
Може би ще кацнем някъде със своето небе
Може би да
Може би не
Аз хвърлям по небето своето сърце
и то подскача по повърхността му като плоско камъче
© Едвин Сугарев, 1989
© Издателство LiterNet,
12. 03. 2004
=============================
Други публикации: Едвин Сугарев "Вълча памет", С.,
1989.